Симон Боканегра - опера в пролог и три действия
Либрето: Франческо Мария Пиаве по едноименната драма на Антонио Гутиерес
Премиера: 12 март 1857 година в Театро Ла Фениче, Венеция
Действащи лица
Симон Боканегра – пират по-късно първи дож на Генуа ( баритон)
Мария Боканегра - негова щерка под името Амелия Грималди ( сопрано)
Якопо Фиеско – генуезки благородник (бас)
Паоло Албиани – индустриалец след това придворен (баритон)
Пиетро – роб след това придворен (басбаритон)
Габриеле Адорно – генуезки благородник (тенор)
Капитан на стрелците (тенор)
Прислужница на Амелия (сопрано)
Място на действието: Генуа, Италия в средата на 14 век
Между пролога и първо деяние са минали 25 години
Пролог
Влиятелният генуезки индустриалец и член на партията на гвелфите (плебеите) Паоло Албиани провежда скрит план против дожа на Република
Генуа Якопо Фиеско. Неговото място ще заеме гвелфа Симон Боканегра.
Народът възторжено го посреща, само че той е пристигнал освен да води война против властта на гибелините (аристокритите), само че и да изиска за жена своята обичана Мария - щерка на досегашния дож на Генуа Фиеско. Те имат момиче, само че надменният благородник не е склонен щерка му да се омъжи за роб и я е затворил в двореца. Симон моли Фиеско за ръката на Мария, само че той високомерно отхвърля. Разгневен корсарят влиза със мощ в двореца, само че там намира мъртва своята обичана. Мария се е самоубила.
Чуват се радостни възгласи. Заговорът е съумял – гвелфите са избрали за дож на Генуа Симон Боканегра.
Първо деяние
Изминали са 25 години. Градина в двореца на рода Грималди край Генуа.
Младата Амелия Грималди с неспокойствие чака своя обичан Габриеле
Адорно. Тя споделя с него страховете си – дожът Боканегра желае да я омъжи за своя секретар Паоло Албиани. Габриеле моли живеещия наоколо духовник Андреа ( това е остарелият Якопо Феско ) да ги венчае. Той обаче слага изискване: Габриеле да бъде на негова страна в подготвяния скрит план против Симон. Разкрива също, че Амелия не е родна щерка на Грималди. В името на любовта Габриеле е подготвен на всичко…
В градината идва Симон Боканегра. Той постоянно мисли за починалата си обичана Мария и изчезналата им щерка. Амелия моли да не я омъжва за
Паоло, защото обича различен. Разказва му за сложното си детство, а Симон се досеща, че това в действителност е личната му щерка. Обещава да стори всичко по силите си, с цел да бъде тя щастлива. Щом схваща за желанията на Боканегра за омъжи Амалия за различен, Паоло Албиани е налегнат от нечувана гняв. Решава да отвлече Амелия, защото бракът с нея ще го направи благородник.
Планът съумява, само че Габриеле освобождава Амелия. Разярената навалица залавя Габриеле и съпътстващия го Фиеско и ги води към сената.
Младият благородник се нахвърля с кама върху Боканегра, който подозира в образуване на отвличането. Амелия застава сред двамата и избавя татко си. Искат сурово наказване за Габриеле и Фиеско, а в тяхна отбрана се афишират аристократите гибелини. Симон предотвратява кръвопролитието. Габриеле и Фиеско са отведени в пандиза. По заповед на дожа Паоло
Албиани афишира на висок глас: похитителят на Амелия ще бъде осъден най-строго…
Второ деяние
Паоло Албиани сипва отрова в чашата на Симон Боканегра – в случай че пък не я изпие, ще загине от ръката на наемен палач. Албиани подрежда на Пиетро да докара пандизчиите Габриеле и Фиеско и пробва да ги убеди да убият
Боканегра. И двамата отхвърлят. Тогава Паоло взема решение да си послужи с машинация: оповестява, че Амелия е държанка на Симон. Разгневеният млад мъж желае самичък да се убеди в това. Идва Боканегра потопен в бездънен размисъл и изпива чашата с отровата. Скрит зад завесата, Габриеле го атакува с нож, само че Амелия още веднъж му попречва.
Сега дожът разкрива пред младия мъж, че тя му е родна щерка. Симон прости на Габриеле и даже благославя брака им с Амелия.
Трето деяние
Зала в двореца на Боканегра. Капитанът на стрелците оповестява на Фиеско,че дожът го освобождава. Довеждат наказания на гибел Паоло, упрекнат в отвличането на Амелия. Той признава, че е сипал отрова в чашата на Боканегра и дожът скоро ще почине. Потресен от чутото, Фиеско смъква свещеническото расо и разкрива кой е. Симон споделя, че Амелия е негова внучка, а Габриеле – неин предстоящ брачен партньор. Дожът приканва със сетни сили враждуващите гвелфи и гибелини да се обединят в името на бъдещето на републиката…
Премиера: 12 март 1857 година в Театро Ла Фениче, Венеция
Действащи лица
Симон Боканегра – пират по-късно първи дож на Генуа ( баритон)
Мария Боканегра - негова щерка под името Амелия Грималди ( сопрано)
Якопо Фиеско – генуезки благородник (бас)
Паоло Албиани – индустриалец след това придворен (баритон)
Пиетро – роб след това придворен (басбаритон)
Габриеле Адорно – генуезки благородник (тенор)
Капитан на стрелците (тенор)
Прислужница на Амелия (сопрано)
Място на действието: Генуа, Италия в средата на 14 век
Между пролога и първо деяние са минали 25 години
Пролог
Влиятелният генуезки индустриалец и член на партията на гвелфите (плебеите) Паоло Албиани провежда скрит план против дожа на Република
Генуа Якопо Фиеско. Неговото място ще заеме гвелфа Симон Боканегра.
Народът възторжено го посреща, само че той е пристигнал освен да води война против властта на гибелините (аристокритите), само че и да изиска за жена своята обичана Мария - щерка на досегашния дож на Генуа Фиеско. Те имат момиче, само че надменният благородник не е склонен щерка му да се омъжи за роб и я е затворил в двореца. Симон моли Фиеско за ръката на Мария, само че той високомерно отхвърля. Разгневен корсарят влиза със мощ в двореца, само че там намира мъртва своята обичана. Мария се е самоубила.
Чуват се радостни възгласи. Заговорът е съумял – гвелфите са избрали за дож на Генуа Симон Боканегра.
Първо деяние
Изминали са 25 години. Градина в двореца на рода Грималди край Генуа.
Младата Амелия Грималди с неспокойствие чака своя обичан Габриеле
Адорно. Тя споделя с него страховете си – дожът Боканегра желае да я омъжи за своя секретар Паоло Албиани. Габриеле моли живеещия наоколо духовник Андреа ( това е остарелият Якопо Феско ) да ги венчае. Той обаче слага изискване: Габриеле да бъде на негова страна в подготвяния скрит план против Симон. Разкрива също, че Амелия не е родна щерка на Грималди. В името на любовта Габриеле е подготвен на всичко…
В градината идва Симон Боканегра. Той постоянно мисли за починалата си обичана Мария и изчезналата им щерка. Амелия моли да не я омъжва за
Паоло, защото обича различен. Разказва му за сложното си детство, а Симон се досеща, че това в действителност е личната му щерка. Обещава да стори всичко по силите си, с цел да бъде тя щастлива. Щом схваща за желанията на Боканегра за омъжи Амалия за различен, Паоло Албиани е налегнат от нечувана гняв. Решава да отвлече Амелия, защото бракът с нея ще го направи благородник.
Планът съумява, само че Габриеле освобождава Амелия. Разярената навалица залавя Габриеле и съпътстващия го Фиеско и ги води към сената.
Младият благородник се нахвърля с кама върху Боканегра, който подозира в образуване на отвличането. Амелия застава сред двамата и избавя татко си. Искат сурово наказване за Габриеле и Фиеско, а в тяхна отбрана се афишират аристократите гибелини. Симон предотвратява кръвопролитието. Габриеле и Фиеско са отведени в пандиза. По заповед на дожа Паоло
Албиани афишира на висок глас: похитителят на Амелия ще бъде осъден най-строго…
Второ деяние
Паоло Албиани сипва отрова в чашата на Симон Боканегра – в случай че пък не я изпие, ще загине от ръката на наемен палач. Албиани подрежда на Пиетро да докара пандизчиите Габриеле и Фиеско и пробва да ги убеди да убият
Боканегра. И двамата отхвърлят. Тогава Паоло взема решение да си послужи с машинация: оповестява, че Амелия е държанка на Симон. Разгневеният млад мъж желае самичък да се убеди в това. Идва Боканегра потопен в бездънен размисъл и изпива чашата с отровата. Скрит зад завесата, Габриеле го атакува с нож, само че Амелия още веднъж му попречва.
Сега дожът разкрива пред младия мъж, че тя му е родна щерка. Симон прости на Габриеле и даже благославя брака им с Амелия.
Трето деяние
Зала в двореца на Боканегра. Капитанът на стрелците оповестява на Фиеско,че дожът го освобождава. Довеждат наказания на гибел Паоло, упрекнат в отвличането на Амелия. Той признава, че е сипал отрова в чашата на Боканегра и дожът скоро ще почине. Потресен от чутото, Фиеско смъква свещеническото расо и разкрива кой е. Симон споделя, че Амелия е негова внучка, а Габриеле – неин предстоящ брачен партньор. Дожът приканва със сетни сили враждуващите гвелфи и гибелини да се обединят в името на бъдещето на републиката…
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ